Автомобил от Германия в Швейцария: процесът в осем стъпки

Германският пазар на автомобили втора употреба е най-големият в германоезичния регион и само количеството сваля цената. При търсен модел там стоят дузини сравними автомобили един до друг; в Швейцария те често са шепа. Продавачът при плътно предлагане договаря по друг начин от онзи, чийто автомобил е единственият от вида си в околността.

Втората причина е в състава на предлагането. Големите дизелови двигатели и високият пробег са по-разпространени в Германия, а задвижването 4х4 и автоматичната скоростна кутия са там по-редки и по-скъпи. В Швейцария търсенето е точно обратното. Това е наблюдение върху онова, което се обявява от двете страни, а не природен закон — но обяснява защо именно комбита с голям двигател и автомобили със способност за теглене на ремарке пресичат границата.

Какво цената в обявата не казва: между нея и швейцарския регистрационен номер стоят автомобилен данък, данък върху вноса, превоз, преглед и регистрация. Мито от 1 януари 2024 г. вече няма сред тях, но въпреки това трябва да декларирате вноса. Сметката излиза, когато разликата е по-голяма от тази сума — а при млади, търсени тук модели тя рядко излиза.

Редът не е въпрос на вкус. Всяка стъпка предполага документ, създаден от предишната, и на две места няма връщане: без деклариране на границата няма решение за облагане (Veranlagungsverfügung), а без решение за облагане кантоналната служба за пътното движение (Strassenverkehrsamt) не приема автомобила.

Три документа решават дали регистрацията ще бъде посещение в учреждение, или експертиза. Сертификатът за съответствие — в цяла Европа наричан COC — съдържа техническите данни в стандартизиран вид, включително стойностите за отработени газове и шум. Zulassungsbescheinigung Teil I и Teil II (германското свидетелство за регистрация, част I и част II) удостоверява на кого принадлежи автомобилът и какво е ставало с него досега. Последният протокол от Hauptuntersuchung (германския периодичен технически преглед, HU) показва какво е видял проверяващият за последно.

COC е точката, в която вносът се преобръща. Ако е приложен, прегледът в Швейцария е формалност. Ако липсва, кантоналната служба изисква собствен документ за отработените газове и шума, а това е след таксите най-голямото единично перо. Попитайте за него преди огледа и поискайте да ви изпратят снимка — не уверение, че „със сигурност е някъде там“.

Едва след това договорът за продажба. Той трябва да отбелязва, че автомобилът се продава за износ в Швейцария, кой го дерегистрира, кой връща табелите и кога документите и ключовете преминават. При покупка от търговец в него влиза въпросът дали фактурата посочва ДДС, или е издадена при облагане на маржа (Differenzbesteuerung) — от това зависи дали изобщо има какво да се възстанови.

Автомобил, който се внася в Швейцария, не остава с германски табели. Дерегистрацията се извършва в германската регистрационна служба (Zulassungsstelle) и печатът върху табелите се премахва там. Докато това не е станало, в държавата на износа продължават да текат германският данък (Kfz-Steuer) и задължението за застраховка — това е перото, което купувачите най-често пропускат, защото излиза едва месеци по-късно като теглене от сметката.

За самото пътуване има три пътя: германски краткосрочен регистрационен номер (Kurzzeitkennzeichen), износен регистрационен номер (Ausfuhrkennzeichen) или никакъв номер и вместо това ремарке. Износният номер е чистият път през границата, защото се издава изрично за тази цел и идва със застраховка, която важи в държавата на местоназначение. Кой вариант кога подхожда, е обяснено подробно в отделната статия за превоза.

Планирайте пътуването за делничен ден и за обслужван митнически пункт. Това не е подробност: който минава вечер или в неделя през необслужвана граница, няма декларация, а последващото митническо оформяне струва повече време от всеки заобиколен път.

Компетентна е Федералната служба за митниците и сигурността на границите (BAZG). Декларира се при влизането, на обслужван пункт, с автомобила на място. Представят се договорът за продажба или фактурата с посочена цена, чуждестранните документи на автомобила и вашият документ за самоличност. Който внася за някой друг, се нуждае допълнително от пълномощно.

Резултатът от тази стъпка е решението за облагане (Veranlagungsverfügung), в Швейцария известно като формуляр 13.20A. То е документът, без който по-нататък нищо не върви: кантоналната служба го изисква и без него няма регистрационен номер. То носи и срок, в който автомобилът трябва да е регистриран.

Работното време на митническите пунктове се различава силно, а на по-малките преходи не винаги има някой. Обаждане предния ден е най-евтината част от целия внос.

Две вземания стават дължими при вноса и не се изчисляват от една и съща величина. Това е причината да не могат да се преценят приблизително, като се приложи процент към покупната цена. Митото, което по-рано се добавяше като трето, отпадна.

Актуалните ставки за автомобилен данък и данък върху вноса публикува BAZG. Те се променят, а число в ръководство, по-старо от последната промяна, е по-лошо от никакво — читателят смята с него и греши. Което на практика почти никога не се променя, е облагаемата основа, и тя е изложена по-горе.

Пресмятайте за себе си в този ред: покупната цена плюс транспорта до границата дава стойността, която е от значение. Мито вече не се добавя. Върху стойността — автомобилният данък. Върху сбора от двете, допълнен с транспорта по-нататък до местоназначението в Швейцария — данъкът върху вноса. Който вместо това прибавя общ процент към покупната цена, редовно подценява последното перо, защото данъкът върху вноса се начислява върху вече повишената сума.

Към тях се прибавят кантоналните такси за преглед и регистрация, както и контролните табели (Kontrollschilder). Те се различават от кантон на кантон; вашата кантонална служба за пътното движение ги изброява.

Застраховката „Гражданска отговорност“ трябва да съществува преди регистрацията. Потвърждението отива електронно до кантоналната служба; вие самите не е нужно да представяте нищо за това, но договорът трябва да действа, иначе часът се отменя. Обаждане до застрахователя с номера на шаси по правило е достатъчно.

При документа за отработените газове и шума първата стъпка се отплаща. Ако COC е налице, по правило стойностите му са достатъчни. Ако липсва, службата изисква собствен преглед с час и такса, а при автомобили, които никога не са били произвеждани за европейския пазар, от това става индивидуална експертиза. Ценовото предимство на внос от отвъд океана тук редовно се стопява изцяло.

Всеки внесен автомобил се представя на кантоналната служба за пътното движение, независимо колко пресен е германският HU. Валиден HU не замества Motorfahrzeugkontrolle (кантоналния технически преглед). Компетентен е кантонът, в който живее притежателят, а не този, в който стои автомобилът.

За представянето са необходими решението за облагане, чуждестранните документи на автомобила, COC и документът за застраховката. Проверява се техническото състояние по швейцарските разпоредби — сред тях има точки, които в Германия нямат значение, например изпълнението на определени осветителни уреди и гумите във вписаните размери.

Като порядък за планиране на времето: митническото оформяне — за един ден, часът в кантоналната служба — според кантона и сезона, от една до четири седмици. С индивидуална експертиза по-скоро два до три месеца. Това е порядък, а не обещание — напролет часовете са по-оскъдни, отколкото през ноември.

Три комбинации превръщат изгодната покупка в скъпа. Първата е липсващият документ COC, защото превръща прегледа от формалност в експертиза. Втората е малко ценово предимство, пресметнато с общ процент към покупната цена: данъкът върху вноса се начислява върху сума, която вече съдържа автомобилния данък и транспорта, и точно това перо общият процент подценява. Така малката преднина бързо се стопява.

Третата е недостатък, който се забелязва едва при Motorfahrzeugkontrolle. При автомобил в собствената държава за това се преговаря с продавача; при внос стоите с автомобила в държавата на местоназначение, продавачът е в чужбина, а договорът за продажба вероятно изключва отговорността за недостатъци. Преглед от независим сервиз преди покупката при внос затова не е лукс, а застраховка точно за този случай.

И една комбинация, при която сметката почти винаги излиза: по-стар автомобил с голям двигател и богато оборудване, който в Германия има в изобилие, а в Швейцария е търсен. Там ценовата разлика е голяма, таксите са абсолютно ниски, а COC е приложен, защото автомобилът е произведен за европейския пазар.