Продажба в чужбина: износ, номера, отговорност

В самия договор за покупко-продажба се променя малко: можете да продадете автомобил на всеки и договорът остава договор между две частни лица. Променят се три практически неща — как автомобилът ще замине, какви документи са нужни на купувача в неговата държава и кога и как приключва вашата регистрация.

Към тях се добавя и четвърто, което се забелязва едва когато нещо се обърка: събирането на вземания през граница е трудоемко. Спор с купувач от вашия квартал е неприятен, спор с купувач от друга държава е практически безнадежден, ако сумата не е голяма. Затова плащането и документацията тук са още по-важни от обичайното.

Най-голямата разлика обаче не е между „в страната“ и „в чужбина“, а между „в рамките на единния пазар на ЕС“ и „през митническа граница“. За продажба от Германия към Австрия важи едно, за продажба от Швейцария към Германия — друго, а разликата е митническата декларация.

Ако продавате от една държава членка на ЕС на купувач в друга, няма митническа декларация и няма износ в митническия смисъл. Автомобилът се пренася, а не се изнася. На практика това означава: без митница, без придружаващ документ за износ, без тарифен код на стоката — само договор, документите и въпросът как ще пътува автомобилът.

Данъчно частната продажба си остава частна продажба: не начислявате и не внасяте ДДС, защото не сте търговец. Купувачът също не дължи данък в своята държава, докато става дума за употребяван автомобил — той плаща там само таксите и налозите за регистрацията.

Изключението се нарича „ново превозно средство“ и е по-тясно, отколкото подсказва ежедневното значение на думата: единният пазар го определя чрез два прага — възрастта на автомобила и пробега му. Ако автомобилът е под двата прага, придобиването се облага в държавата на местоназначение, дори при продажба между частни лица. Кои прагове важат в конкретния случай, ще намерите при Федералната централна данъчна служба на Германия (Bundeszentralamt für Steuern), съответно при данъчната администрация на държавата на местоназначение.

Швейцария не е част от митническата територия на ЕС. Автомобил, продаден оттам в държава от ЕС, се изнася и се внася в държавата на местоназначение — с деклариране от двете страни. От швейцарска страна компетентна е Федералната служба за митниците и граничната сигурност (Bundesamt für Zoll und Grenzsicherheit), от другата — митническата администрация на държавата вносител.

За вас като продавач това е по-малко работа, отколкото звучи, защото разходите по вноса са за купувача, а не за вас: вносните мита, ДДС при внос и евентуалните регистрационни налози се определят в държавата на местоназначение според стойността на автомобила, а в зависимост от държавата — и според работния обем, теглото или емисиите на CO₂. Актуалните ставки се публикуват от съответните митнически и данъчни администрации и се променят — затова тук няма цифри.

Това, с което можете да допринесете, е документът, на който се базира тази сметка: чист договор с цена, дата, идентификационен номер на превозното средство и двата адреса. Ръкописна бележка без номер на шасито създава затруднения на митницата в държавата на местоназначение, а допълнителните въпроси стигат до купувача, който после ги задава на вас.

Регистрацията в чужбина рядко се проваля заради автомобила и често заради липсващ документ. Следните документи са тези, които органите по регистрацията изискват — и които или вече имате, или можете да набавите с известно време предварително.

Изяснете въпроса с документите преди пътуването на купувача, а не при предаването. Поръчката на дубликат на сертификата за съответствие от производителя отнема от порядъка на седмици, а купувач, изминал триста километра, за да установи, че липсва решаващият лист, или изобщо няма да купи, или ще предоговори цената.

Има три начина и купувачът трябва да е изяснил въпроса преди предаването. С ремарке е най-простият: без регистрация, без въпрос за застраховка, без спорове. Това струва пари на купувача, а на вас — нищо.

Вторият начин са експортните номера. В Германия органът по регистрацията ги издава за ограничен срок (Ausfuhrkennzeichen) срещу доказателство за застраховка за този период; в Швейцария митническите номера (Zollschilder) имат подобна функция. И двата варианта са обвързани с условия и за двата кандидатства купувачът — по правило лично и с документите на автомобила в ръка.

Третият начин е най-рисковият: купувачът тръгва с вашите номера и обещава да ги върне по пощата. Това се случва често и често завършва зле. Докато номерата са на ваше име, на ваше име са и застрахователната премия, данъкът и всяко нарушение — а от друга държава няма да си върнете нито номерата, нито парите.

Тя свършва с прекратяването на регистрацията, а не с предаването. Това изречение си струва да се прочете два пъти при продажба в чужбина, защото за разлика от продажба в собствената държава купувачът изобщо не пререгистрира автомобила при вашия орган — той го регистрира в своята държава, а вашият орган може никога да не научи за това.

Затова продажбата през граница е случаят, в който прекратяването на регистрацията преди предаването почти винаги си струва. Връщате номерата, купувачът организира ремарке или експортни номера и в момента, в който потегли, вече нямате нищо общо с автомобила.

Ако по изключение предадете автомобила регистриран, направете го с уведомление за продажбата до органа по регистрацията, с уведомяване на застрахователя още същия ден и с копие от документа за самоличност на купувача в ръка. В Германия уведомлението за продажба (Veräußerungsanzeige) е средството, което изважда името ви от преписката; в Швейцария пътят минава през връщането на регистрационните табели.

Правилата са същите като в собствената държава, само натискът на времето е по-голям, защото купувачът е пътувал и иска да се върне. Точно това използват много опити за измама с участник от чужбина: разстоянието създава причини нещо да не може да стане веднага.

На практика: плащане в рамките на европейското платежно пространство минава в евро като обикновен или моментален превод, а моменталният превод е това, което изобщо прави възможна среща в събота следобед. Плащанията от държави извън еврозоната отнемат повече време и струват такси; който обявява такова плащане, трябва да го е наредил преди срещата, а не по време на нея.

И както навсякъде, важи едното изречение, което носи всичко останало: ключовете и документите — едва когато цялата сума е окончателно по сметката ви, проверена в собственото ви приложение. Carvexia не обработва плащания и не държи пари на доверително съхранение — между вас и купувач от друга държава няма никой, който да се намеси.

Напишете договора на език, който и двамата владеете, а ако няма такъв — в двуезична версия, с двата текста един до друг. Договор, който едната страна не е прочела, защото не е могла да го прочете, е най-слабата точка във всеки спор — и позоваването на това със сигурност ще дойде.

По съдържание към обичайните точки се добавят още три: пълният адрес на купувача в чужбина с номера на документа му за самоличност, посочване как автомобилът напуска държавата и изричното задължение на купувача да го регистрира в своята държава и да ви представи доказателство за регистрацията. Последната точка ви струва едно изречение, а при нужда ви спестява месеци.

Изключването на отговорността за недостатъци включете както при всяка друга частна продажба, с двете познати граници: то покрива неизвестното, а не премълчаното, и не помага срещу качества, които изрично сте обещали. Кое право е приложимо към договора, може да е спорно при трансгранични продажби — още една причина сделката да се структурира така, че след предаването да няма какво повече да се изяснява.