Липсващ COC сертификат: колко струва тогава вносът

Сертификатът за съответствие — Certificate of Conformity, оттук и COC — е декларация на производителя, че точно този автомобил съответства на европейското одобрение на типа, по което е произведен. Издава се веднъж за всеки автомобил и съдържа неговия номер на шаси (VIN). Той не удостоверява състоянието: написаното в него важи за автомобила при излизането му от завода, а не след дванадесет години.

По съдържание това е таблица с номерирани полета, а номерацията е една и съща в цяла Европа. Затова органът по регистрация в една държава може да прочете документ, издаден в друга, без да владее езика — стойността в поле 14 означава едно и също навсякъде.

Най-честият случай е банален: бил е в папката с документите и се е загубил някъде при третия собственик. Много купувачи никога не са го държали в ръцете си, защото за регистрация в собствената им държава не е нужен — националното свидетелство за регистрация вече съдържа необходимите данни.

Вторият случай е по-съществен: за автомобила не съществува европейско одобрение на типа, следователно не може да има и сертификат за съответствие. Това засяга автомобили, произведени за друг пазар, малки серии под прага за задължително одобрение, преустроени автомобили и всичко, което е по-старо от европейското одобрение на типа на цялото превозно средство.

Разликата между двата случая определя всичко останало. В първия документът може да бъде поръчан отново и вносът остава административна процедура. Във втория няма какво да се поръча и остава само пътят на индивидуалното одобрение.

COC може да издаде само производителят или определеният от него национален представител. На практика поръчката минава през вносителя на марката в съответната държава или чрез формуляр на неговия уебсайт. Нужни са номерът на шасито, обикновено доказателство, че имате право да го поискате — договор за покупко-продажба или свидетелство за регистрация, — и адрес за фактуриране.

Тук е добре да знаете две неща. Първо, дубликатът се заплаща, а цената определя производителят, не държавен орган; тя се различава значително между марките. Второ, отнема време. Като порядък пригответе се за няколко седмици, а при по-стари автомобили и при марки без собствено представителство в държавата — по-скоро за повече.

Именно тази поръчка е причината вносът да спре. Който превози автомобила, прекрати регистрацията му и едва тогава установи, че COC липсва, има пред вратата си автомобил без номера и чака. Обратно — не струва нищо да подадете поръчката още докато преговаряте.

Когато пълен COC вече не може да се получи, някои производители издават потвърждение на данните: писмена справка за техническите стойности на конкретния автомобил, свързана с номера на шасито. То не е сертификат за съответствие и юридически не го замества, но дава на организацията за технически контрол числата, които иначе липсват.

За регистрация в Германия това е разликата между пълен технически оглед (Vollabnahme), при който всичко трябва да се измери, и такъв, при който могат да се използват данните на производителя. Във втория случай усилията остават в разумни граници. Попитайте организацията за технически контрол преди часа какви документи приема — отговорът е различен за различните автомобили.

В Германия липсващото одобрение на типа се замества от пълния оглед по § 21 StVZO (германската наредба за допускане на превозни средства в движение). Експерт от организация за технически контрол — TÜV, DEKRA, GTÜ или KÜS — проверява автомобила изцяло и издава експертиза, въз основа на която службата по регистрация вписва автомобила. Какво точно се проверява, зависи от това кои данни са документирани и кои трябва да бъдат измерени.

В Швейцария кантоналната служба за пътно движение (Strassenverkehrsamt) изисква при липсващо одобрение на типа индивидуална експертиза, особено за емисиите и шума. Механизмът е същият: каквото не е налично като данни на производителя, трябва да се установи върху самия автомобил, и това е частта, която струва време и пари.

Нито една от двете процедури не завършва задължително с регистрация. Ако автомобилът не отговаря на задължително изискване и то не може да бъде изпълнено чрез дооборудване, номера няма — а автомобил, който не може да бъде регистриран в държавата на внос, не може и да бъде продаден там.

Да посочим конкретна сума би било несериозно, защото организациите за технически контрол сами определят таксите си, а обемът работа варира силно от автомобил до автомобил. Надеждни са само порядъкът и разпределението: пълният оглед струва многократно повече от обикновен периодичен технически преглед, а всяка допълнително необходима експертиза се добавя отгоре.

Като порядък: с пълни документи внос от ЕС е на собствени регистрационни номера в рамките на една до две седмици след превоза. С повторна поръчка на COC и последващ пълен оглед — по-скоро шест до дванадесет седмици. Това са стойности от практиката за обичайния случай, а не обещания — едно допълнително запитване от експерта може да измести всеки план със седмици.

Времето в случая не е второстепенен фактор. Автомобил, който чака три месеца, струва застраховка и паркомясто, продължава да губи стойност и държи пари, които биха могли да работят другаде. Когато правите сметката за вноса, водете тези месеци като разходно перо, а не като неудобство.

Всичко изложено по-горе може да се съкрати с четири въпроса по телефона, и те не струват нищо. Задайте ги, преди да тръгнете, и поискайте отговорите писмено — достатъчно е съобщение със снимка на документите.