Crit'Air: екологичният стикер за Франция

Официалното име на стикера е „certificat qualité de l'air“, удостоверение за качеството на въздуха. Той причислява автомобила към един от шест класа, от 0 до 5, всеки със свой цвят. Колкото по-малка е цифрата, толкова по-чист се счита автомобилът. Много стари автомобили отпадат изцяло: те не получават стикер и се считат за некласифицирани, а това на практика означава, че навсякъде, където важат ограничения, първи остават отвън.

Върху стикера до класа е отпечатан регистрационният номер на автомобила. Така той принадлежи на точно този автомобил с точно този номер. Ако е залепен на друг автомобил или автомобилът междувременно е с друг регистрационен номер, той вече нищо не показва. Поставя се отпред върху предното стъкло, така че да се чете отвън; стикер в жабката не се брои.

Стикерът не е нито пътна такса, нито данък. Той е обозначение, въз основа на което градове и органи определят кои автомобили кога могат да влизат в една зона. Как се контролира — от полиция и общински служители за ред при спиране или паркиране или автоматично —, е различно от място на място и се променя. Очаквайте, че се контролира, а не че точно вас няма да ви засегне.

Три данни определят класа: видът превозно средство, т.е. лек автомобил, лекотоварен автомобил, мотоциклет или тежко превозно средство, видът задвижване и нормата за изгорели газове Euro, по която автомобилът е одобрен. Ако нормата липсва в документите, на нейно място идва датата на първата регистрация, защото от нея може да се изведе коя норма е била най-малкото изисквана по това време.

За леките автомобили това дава скала, която се запомня:

При една и съща норма дизелът попада с един клас по-лошо от бензиновия; дизел Euro 6 дели клас 2 с бензинов Euro 4. А хибрид без щепсел се класифицира по гориво и норма като всеки друг автомобил с двигател с вътрешно горене; клас 1 само заради задвижването получава единствено plug-in хибридът.

Официалният орган предлага калкулатор, който определя класа по вид превозно средство, задвижване и норма или първа регистрация. Който още само смята да купи автомобил и по-късно да пътува с него до Франция, така преди покупката проверява къде ще се озове — разлика, която в ежедневието личи по-силно, отколкото в цената.

Франция свързва два вида ограничения със стикера. Първият са постоянните екологични зони, „zones à faibles émissions“, накратко ZFE, които създават големите градски агломерации; най-известните са в района на Париж и в Лион. В такава зона автомобили от определени класове не могат да се движат в определени часове. Кои класове са изключени, докъде стига зоната и дали забраната е денонощна или само в работни дни, определя всяка зона сама.

Вторият вид са ограниченията при силно замърсяване на въздуха. Ако в даден район бъде установен епизод на замърсяване, префектурата може за времетраенето му да нареди „circulation différenciée“: тогава могат да се движат само автомобили от определени класове, и то дори там, където няма постоянна зона. Подобни заповеди се обявяват в кратък срок, често в деня преди това, и засягат именно пътуващите, които не знаят за тях.

Зоните във Франция са политически спорни. Парламентът беше решил да ги премахне, Конституционният съвет отмени тази част от закона по формални причини и зоните продължават да съществуват. Че с това дискусията е приключила, едва ли някой вярва. За вас от това следва просто правило: не се осланяйте нито на вестникарска статия, нито на това, което е важало преди година, а преди пътуването проверете на страницата на града или на агломерацията (métropole), през чиято територия минавате.

На входа зоната е обозначена с пътен знак, с допълнителни табели за засегнатите класове и часове. Навигацията не познава зоните надеждно, а при знака обикновено е късно за обръщане.

Стикерът се издава от един-единствен орган: уебсайта на френското правителство за „certificat qualité de l'air“, който се управлява по поръчка на министерството на околната среда. Адресът му завършва на „.gouv.fr“. Там поръчвате онлайн, и от чужбина, а стикерът идва по пощата. Цената е ниска.

Който потърси „поръчка на Crit'Air“, често първо намира други сайтове. Те изглеждат официални, искат многократно повече и в най-добрия случай само препращат заявлението; в най-лошия не пристига нищо, а документите ви за автомобила са при непознат. Няма причина да плащате на посредник: официалният формуляр е кратък.

За поръчката са нужни регистрационният номер, държавата на регистрация и файл със свидетелството за регистрация, от който личат данните за автомобила. Внимавайте да е четлив и да показва страницата с техническите данни. Нечетливо копие забавя обработката, а точно това време ви липсва преди заминаването.

Тъй като стикерът идва по пощата, планирането е същинската тема. Пътят до чужбина трае по-дълго, отколкото във Франция, а който поръча в седмицата преди заминаването, може да потегли без него. Не разчитайте потвърждението на поръчката да замести стикера на стъклото, а поръчайте толкова рано, че стикерът да е залепен преди тръгване.

Ограниченията важат за всички автомобили, независимо къде са регистрирани. Чуждестранният регистрационен номер не освобождава от стикера, а екологичен стикер от друга държава не се признава: германският зелен стикер не говори нищо на френски контролиращ служител и обратно — Crit'Air не важи в германските екологични зони.

Най-честият капан е в документите. Много чуждестранни регистрационни документи не посочват нормата Euro с ясен текст, а като код или изобщо не я посочват. В единното за ЕС свидетелство за регистрация за това е предвидено поле V.9, но дали е попълнено, зависи от държавата и от възрастта на документа. Ако нормата липсва, класифицира се по датата на първата регистрация — а това може да даде по-лош клас, отколкото автомобилът заслужава, например при автомобили, които са отговаряли на дадена норма още преди тя да стане задължителна.

Надеждно нормата е вписана в сертификата за съответствие (COC). Подгответе го и при попълване на формуляра проверете дали той допуска такъв допълнителен документ. Ако класът на получения стикер не съвпада с това, което дават документите, обърнете се към издалия го орган, преди да влезете в зона с грешен клас.

Това важи не само за леките автомобили. Мотоциклетите, кемперите и лекотоварните автомобили също се нуждаят от стикера и се класифицират по собствени таблици.

Във Франция регистрационният номер остава към автомобила, дори когато той сменя собственика. Стикерът на стъклото на употребяван автомобил затова му подхожда, докато кара с този номер. Ако обаче автомобилът пътува към дома с друг номер, например транзитен или износен, стикерът вече нищо не показва: върху него е написан номер, който вече не е на автомобила.

Да се поръча нов стикер за номер, който съществува едва в деня на вземането, заради пощата на практика никога не успява навреме. Чистото решение затова не е стикерът, а маршрутът: ако мястото на вземане е в зона, уговорете с продавача предаването извън нея и планирайте прибирането по пътища, които не засягат зона. Проверете в деня преди това дали в региона е обявен епизод на замърсяване.

Преди покупката си струва да знаете класа, дори автомобилът да не остава във Франция. Накарайте да ви изпратят снимка на свидетелството за регистрация и потърсете там поле V.9 — във френските документи то по правило е попълнено. Така знаете какво купувате и имате данните под ръка, когато по-късно поръчвате стикер за собствения си регистрационен номер.

Ако автомобилът е регистриран във вашата държава, за всяко следващо пътуване към френска зона важи същото, както за всеки чуждестранен автомобил. Стикерът се издава за новия регистрационен номер, а старият се сваля от стъклото — при проверка той само създава объркване.