Планиране на дълго пътуване през няколко държави

Обхватът (пробегът с едно зареждане) е твърдение за автомобила. Нивото на заряд, с което пристигате на следващата зарядна точка, е твърдение за етапа — и само то може да се планира. Който разпределя всеки етап така, че да пристига с предварително определен остатък, има във всяка точка на пътуването една и съща сигурност, независимо от времето, скоростта и трафика.

Този остатък не е число, което може да бъде записано тук, а правило: той трябва да стига, за да се достигне следващата алтернативна точка, ако планираната отпадне. От това числото се получава от само себе си и то е различно в Швеция и в Рурската област, защото разстоянието между алтернативните точки е различно.

Втората величина е нивото на заряд при тръгване от спирката. От кривата на зареждане следва, че последните проценти се зареждат най-бавно; от правилото за резерва следва колко е необходимо. Етапът е разстоянието между двете — и е по-къс, отколкото подсказва посоченият обхват, защото не се използва нито най-горната, нито най-долната част на батерийния пакет.

Зарядната инфраструктура следва трафика, а трафикът следва малко оси. По големите европейски магистрали зарядните паркове са гъсто разположени; на двайсет километра встрани става рядко, а в една долина или на един полуостров следващата алтернатива може да е много далеч. Въпросът затова никога не е колко добре е развита една държава, а колко добър е коридорът, по който се пътува.

Отклонение до зарядна точка винаги струва двойно: натам и обратно, плюс времето и за двете. Десет километра отклонение са двайсет километра енергия и четвърт час, които трябва да бъдат наваксани на спирката. Затова обектите директно по маршрута са почти винаги по-добрият избор, дори когато друг изглежда по-силен на картата.

А коридорът не свършва на границата, а там, където свършва главното трасе. Пътуване, което преминава от магистрала на извънградски път, сменя едновременно и профила на зареждане — и то най-често при прехода към регион, а не при прехода към държава.

Една-единствена зарядна точка не е план, а надежда. Тя може да е заета, повредена или обградена от строителна площадка и нито една от тези три възможности не се обажда предварително. Обект с няколко точки затова си заслужава отклонение, което по-мощна единична точка не заслужава.

Заетостта има модели и те са предвидими: началото на ваканция, неделя вечер, краят на почивен уикенд, лошо време, което изкарва всички едновременно на пътя. Който пътува в такъв период, планира по-голям резерв и по-ранни спирки — не защото автомобилът може по-малко, а защото опашката става част от етапа.

Практическото отношение към това е невпечатляващо: за всеки етап в плана има една точка, а в главата — втора, и втората е по-близо от първата. Ако първата отпадне, се отива на втората и все още има резерва, с която би се стигнало до първата.

На трасе, където е разрешено да се кара много бързо, водачът е изправен пред реален избор. По-високата скорост скъсява времето за пътуване и удължава времето за зареждане, защото разходът нараства с третата степен на скоростта. Дали в крайна сметка се печели време, зависи от това колко бързо автомобилът поема допълнителната енергия отново.

Изборът се получава различно при автомобил с плоска, висока крива на зареждане, отколкото при такъв, чиято мощност спада рано. При първия бързото шофиране струва малко, защото енергията се връща бързо; при втория всеки допълнителен киловатчас се плаща с непропорционално много време на престой. Това е истинската причина, поради която два автомобила със същия обхват имат нужда от различно време за един и същ маршрут.

В държави, в които максималната скорост е навсякъде ограничена, въпросът изобщо не стои — там скоростта е дадена, а планирането е по-просто. Какво ограничение важи и къде то се отклонява, публикува пътната администрация на съответната държава; то се променя и е единствената част от това изчисление, която трябва да се провери, вместо да се изчисли.

В Алпите автомобилът на няколко места се качва на влак и се превозва през планината; над вода същата задача поема фериботът. И в двата случая за известно време се предава контролът над автомобила и важат правилата на оператора, а не тези на пътя.

За автомобили с високоволтова батерия операторите имат отчасти собствени изисквания: за мястото на паркиране на борда, за нивото на заряд, за въпроса дали хора могат да остават в автомобила и за начина на съобщаване при инцидент. Никъде не се зарежда по време на превоза. Тези изисквания се различават при всеки оператор, променят се и са записани в условията за превоз — те се четат при заявяването на превоза, а не на рампата.

За планирането това означава три неща. Натоварването е време, през което нито се кара, нито се зарежда — то удължава етапа, без да го съкращава. Опашката пред него често е на открито и през зимата струва отопление. А зарядната точка от другата страна трябва да е в плана, защото страната на пристигане на един тунел или на пристанище рядко е мястото, където човек иска да импровизира.

Технически почти нищо: конекторът е същият, напрежението е същото, автомобилите са същите. Променя се договорната ситуация — кои мрежи покрива вашият доставчик — и гъстотата на точките. И двете могат да се изяснят преди тръгване, а след това остава само да се понасят.

На практика се променят три дреболии, които заедно са по-големи, отколкото звучат. Езикът на дисплея, защото не всяко устройство превключва. Телефонният номер на оператора, който в чужбина при някои обстоятелства не може да се избере безплатно. И последната станция преди границата, която редовно е по-заета от първата след нея, защото мнозина предпочитат да зареждат в познатата мрежа.

От това следва една невпечатляваща препоръка: зареждайте за етапа през границата, а не до границата. Първият обект в новата държава почти винаги е по-спокойният, а зареждането там е изпитанието дали подготовката е била добра — с пълен остатък, а не с празен.

Планът, който е възникнал напролет при празното пътуване до работа, не важи за ваканционното пътуване. Четирима души, багаж и кутия на покрива променят масата и челната площ, а челната площ при пътна скорост действа по-силно от теглото. Който заложи същия разход като иначе, планира етапите твърде дълги — и го забелязва на втория.

Правилният подход е първият етап съзнателно да се зададе кратък и да се отчете действителният разход, преди да се планира остатъкът от деня. Един час каране с пълен товар казва повече за пътуването от всяко предварително изчисление — и не струва нищо, защото така или иначе се кара.

С ремарке това вече не е корекция, а друго пътуване: друга дължина на етапа, друг избор на обекти, други спирки. За това важи собствен набор от правила, който тук не се побира.

Добрият план за пътуване не се състои от часове, а от точки за вземане на решения. На всяка спирка наново се решава докъде стига следващият етап — с разхода от последния час вместо с този от пролетта, с времето от сега вместо с това от вчера.

Това е същинската разлика спрямо пътуване с автомобил с двигател с вътрешно горене и тя е по-малка, отколкото изглежда отвън. Не обхватът е по-кратък, а обратната връзка е по-непосредствена — последиците от едно решение се виждат още на същия етап.