Зареждане по пътя: от какво се формира цената

Каквото се таксува на обществена зарядна станция, се състои от до четири компонента и не всеки доставчик ползва всички. Цената за енергия се определя по заредената енергия в киловатчасове. Таксата за сесия се начислява веднъж за всяко зареждане, независимо от количеството. Таксата за време или за блокиране се определя по продължителността, често едва след определено време на престой. Роуминг надбавката се добавя, когато зареждате на станция, която не принадлежи на вашия доставчик.

Коя от тези позиции доминира, зависи от собственото поведение. Който зарежда рядко и тогава много, плаща главно цена за енергия. Който често дозарежда за кратко, плаща главно такси за сесия. Който обядва на станцията, плаща главно за време. Тарифа, която е изгодна за единия, е най-скъпата за другия.

Конкретни суми тук няма, и това е нарочно: те се различават по държава, доставчик, обект и момент и се променят непрекъснато. Което не се променя, е съставът — и с него може да се провери всяка оферта.

Има два пътя към зареждане. При директното плащане — често наричано ad hoc — стартирате процеса без договорно отношение, с карта, приложение или код на уреда. Това е удобно и по правило е най-скъпият път, защото операторът няма пред себе си договорен клиент и калкулира съответно.

Вторият път е договор с доставчик на зареждане. Той по правило носи по-ниски цени за енергия и единна сметка през много мрежи, но за това често струва месечна абонаментна такса. Сметката е проста: абонаментната такса, разделена на спестеното на киловатчас, дава количеството, от което договорът се изплаща. Който зарежда по-малко, се справя по-добре без договор.

За този, който зарежда у дома и само на пътешествия обществено, обикновено правилният избор е тарифа без абонаментна такса — дори цената за енергия да е по-висока. За този, който няма собствена възможност за зареждане, това се обръща. Този един въпрос — къде зареждате преобладаващо? — решава изцяло избора на тарифа.

Зад всяка зарядна станция стоят две фирми. Едната експлоатира станцията и продава зарядна мощност; другата ви има като клиент и се разплаща с вас. Ако двете са една и съща фирма, важи собствената тарифа. Ако не са, процесът минава през роуминг споразумение — и доставчикът, който се разплаща с вас, добавя своята надценка към цената на оператора.

Затова преди зарядната спирка си струва да погледнете в приложението: то по правило показва цената, която вашият доставчик взема на тази конкретна станция, а тя може да се различава от цената на дисплея. При по-дълги пътувания през държавни граници това е най-големият отделен лост — една и съща марка станция може в съседната държава да се таксува при съвсем други условия.

Правно обявяването на цената е уредено. Как се показва цената и по какво може да се определя, предписват националните разпоредби за обявяване на цени и за измервателната техника; компетентни са съответните органи по метрология и пазарен надзор. Който не може да разбере една сметка, има там орган за жалби.

Станцията за променлив ток е по същество превключван кабел с измервателна техника. Станцията за постоянен ток съдържа цялата силова електроника, която при променливия ток е в автомобила: токоизправител, филтри, охлаждане, често охладен кабел. Уредът е по-скъп, животът му е по-кратък и трябва да се амортизира.

Към това идва мрежовото присъединяване. Обект с няколко бързи зарядни точки се нуждае от присъединена мощност, равна на тази на малко търговско предприятие. Мрежовите такси в много държави се определят не само по получената енергия, но и по най-високата получена мощност — един обект плаща затова за пикове, които може би се появяват само в няколко дни в годината.

И накрая самият обект: площ на изход от магистрала, осветление, навес, поддръжка, платежна обработка. Всичко това е в цената на киловатчас, защото няма друга позиция, върху която да се разпредели. Който зарежда у дома, не плаща нищо от това — това е истинската причина за разликата, не самата енергия.

Таксите за блокиране имат разбираема цел: бързо зарядно място, на което автомобил при деветдесет и пет процента продължава да зарежда с няколко киловата, е безполезно за всички останали. Таксата следователно управлява не потреблението, а заетостта.

Тя обаче засяга точно диапазона, в който кривата на зареждане така или иначе е плоска. Тъй като мощността пада с нарастване на заряда, последният киловатчас струва най-много не само време, но и при такса за време най-много пари. Двата ефекта се усилват — и затова правилото да се продължава при седемдесет до осемдесет процента не е въпрос на стил, а решение за разходите.

Изключението е зареждането на дестинацията. На станция за променлив ток през нощта в хотела или през деня на работното място кривата не играе роля, защото мощността така или иначе е ниска. Там таксата за блокиране — ако има такава — е единствената причина да преместите автомобила сутринта.

Таксува се каквото минава през електромера, а не каквото стига в батерията. Между тях има загуби и те не са малки. При зареждане с променлив ток бордовото зарядно работи с коефициент на полезно действие значително под сто процента; част от енергията става топлина. Колкото по-малка е зарядната мощност, толкова повече тежи базовото потребление на електрониката на автомобила — при домашния контакт процентната загуба е най-голяма.

При зареждане с постоянен ток бордовото зарядно отпада, но идват други позиции: кондиционирането на батерията, охлаждането по време на зареждането и през лятото климатизирането на купето, ако шофьорът остане в автомобила. И тази енергия минава през електромера.

Практически това означава: потреблението, което автомобилът показва, е системно под онова, което сочи сметката. Който иска да знае разходите си на сто километра, смята с таксуваната енергия, а не с бордовия дисплей. Разликата е от порядъка на няколко процента до над една десета, според вида на зареждането и температурата.

Тайни тарифи няма, но има поведение, което има измеримо действие. Тези пет точки правят най-голямата разлика:

Най-големият лост е на първо място и не без причина: между собствения контакт и бърза станция на магистралата при почти всички тарифи има разлика от многократно и никакво шофиране не наваксва тази разлика.

Две свойства на автомобила влияят директно върху разходите за зареждане. Първото е разходът: той определя колко киловатчаса изобщо трябва да се купят. Второто е зарядната мощност: тя определя колко дълго автомобилът стои на станция, която таксува по време или познава такса за блокиране.

Третото свойство е по-незабележимо и в ежедневието също толкова важно: способността за трифазно зареждане с пълна мощност на променлив ток. Автомобил, който на обикновена станция за променлив ток приема единадесет киловата, се справя в ежедневието с евтините станции. Такъв, който там зарежда само еднофазно, ще премине към постоянен ток — а това е по-скъпият път.