Лизинг или кредит: от какво зависи решението

Кредитът купува собственост. Банката авансира покупната цена, вие купувате автомобила и с последната вноска той е ваш без други условия. Какво ще се случи после с него — да го запазите, да го продадете, да го преправите, да карате по двайсет хиляди километра годишно — вече не интересува никого.

Лизингът купува ползване за определено време. Лизингодателят остава собственик, вие ставате ползвател и плащате не автомобила, а загубата на стойност през срока плюс лихвата върху вложения капитал. В края връщате онова, което никога не сте притежавали.

Тази разлика звучи академично и е смисълът на цялата статия. Тя обяснява защо лизинговата вноска за същия автомобил е по-ниска, защо лизинговият договор съдържа задължения, които кредитният не познава, и защо в края на срока при единия остава автомобил, а при другия — празно паркомясто.

Вноската има три съставки и само първата има връзка с автомобила. Амортизационната част е калкулираната загуба на стойност: стойност на придобиване минус договорената остатъчна стойност, разделена на броя на месеците. Лихвената част е възнаграждението за капитала, който лизингодателят държи вложен в автомобила през срока. Към това се добавят разходи за обработка и администриране, често като еднократна такса в началото.

От това следва кои са лостовете. Високо зададената остатъчна стойност намалява вноската, защото върху срока се разпределя по-малко загуба на стойност — рискът обаче се премества към края. Дългият срок също намалява вноската, но общо струва повече лихва. Първоначалната вноска намалява сумата, върху която се начислява лихва, и така едновременно двата дяла.

Лихвеният процент в лизинговия договор често изобщо не е записан като процент, а се крие в разликата между стойността на придобиване, остатъчната стойност и сбора на вноските. Договор, който не го посочва, може все пак да се провери с изчисление: който сумира първоначалната вноска, всички вноски и остатъчната стойност и сравни резултата с цената при покупка в брой, вижда разходите за финансирането в едно-единствено число.

Обичайният автокредит е кредит с анюитетни вноски: вноската остава една и съща през целия срок, но съставът ѝ се променя месец след месец. В началото лихвеният дял е голям, а делът на погасяването на главницата — малък, защото лихвата се начислява върху все още високия остатъчен дълг. С всяка вноска остатъчният дълг намалява малко и тъй като лихвеният дял зависи от него, делът на погасяването в следващата вноска автоматично расте.

На практика това означава: през първата половина на срока остатъчният дълг намалява доста по-бавно, отколкото броят на платените вноски подсказва. Който след две от четири години иска да продаде, е погасил по-малко от половината. Това не е нередност, а формата на кривата, и тя е толкова по-изразена, колкото по-дълъг е срокът.

Два лихвени процента стоят във всяка кредитна оферта и само единият става за сравнение. Номиналният лихвен процент е чистата цена на парите. Годишният процент на разходите включва таксите за обработка, начина на плащане и момента на отчитане на плащанията — той е числото, което прави две оферти съпоставими. Оферти без годишен процент на разходите не се сравняват, а се налучкват.

Сравнение между лизинг и кредит по месечната вноска е безполезно, защото двете вноски съдържат различни неща. Съпоставимо става едва по общите разходи за същия период, същия пробег и същия автомобил — и с остатъчна стойност в края, която и в двата случая се определя честно.

При кредита тази остатъчна стойност е сумата, която автомобилът носи на пазара в края на срока. Тя е актив и се изважда от разходите. При лизинга тя не струва нищо, защото принадлежи на лизингодателя — освен ако договорът не ви дава право на изкупуване на цена под пазарната стойност.

Тъй като автомобилът принадлежи на друг, договорът предписва как да се борави с него. Тези правила не са шикана — те пазят калкулираната остатъчна стойност — но струват пари и не са във вноската.

Най-скъпа редовно е комбинацията от задължително пълно каско и ниско самоучастие. Който е свикнал със стар автомобил, застрахован само по „Гражданска отговорност“, често подценява тази позиция с повече, отколкото вноската се колебае между две оферти.

Две криви вървят една до друга по време на финансирането: пазарната стойност на автомобила и остатъчният дълг по кредита. Пазарната стойност пада най-стръмно през първите години, а остатъчният дълг в началото намалява най-бавно. В периода между тях автомобилът струва по-малко от кредита, който тежи върху него.

Докато нищо не се случи, това е математически неприятно и практически безобидно. Проблемът настъпва при тотална щета или кражба: каско застраховката възстановява стойността за възстановяване, тоест пазарната стойност, а кредитът остава в пълен размер. Разликата плащате за автомобил, който вече не съществува.

Срещу това има GAP покритие, което поема точно тази разлика. При лизинговите договори то често е включено, при кредита обикновено не. Дали си струва, зависи от размера на първоначалната вноска и от дължината на срока: висока първоначална вноска и кратък срок затварят празнината сами, а пълно финансиране за много години я разкрива широко.

Лизингът подхожда на предвидим, равномерен профил на каране и на човек, който така или иначе сменя автомобила на всеки три или четири години. Подхожда на автомобили, чиято загуба на стойност е трудна за преценка, защото рискът от грешна оценка е за лизингодателя — но само ако договорът не съдържа гаранция за остатъчната стойност от страна на лизингополучателя.

Кредитът подхожда на човек, който държи автомобила дълго. Скъпата част от загубата на стойност е в първите години; който след това продължава да кара, кара през най-изгодните години от живота на автомобила, а те при лизинга никога не са достижими, защото договорът свършва преди това. Подхожда и при неравномерен пробег, при теглене на ремарке, при допълнително монтирано оборудване и при всичко, което оценката при връщане оценява зле.

И има трети път, който не стои в никоя реклама: да купите употребяван автомобил в брой или с кратък кредит — такъв, при който стръмната част от кривата на стойността вече е зад предишния собственик. При същата месечна тежест след това имате автомобил в собственост вместо дата за връщане в календара.

Финансовите договори се подписват на тезгяха на продавача, когато решението за автомобила отдавна е взето и никой вече няма желание да чете числа. Точно на това е построен процесът. Следните точки се изясняват за десет минути и стойността им редовно надхвърля онова, което носи пазарлъкът за цената на самия автомобил.

Най-ефективният ред е банален и рядко се спазва: първо се договаря покупната цена, после се говори за финансирането. Който започне с вноската, не се пазари за цената, а за срока — а вноската може да се свали почти произволно, като се удължи срокът или се повиши остатъчната стойност.

Цената при покупка в брой ще намерите, като сравните същия автомобил отвъд границите на държавите: същата година, същият двигател, сравним пробег. Това число е мерилото, с което се мери всяка оферта за финансиране, и е полезно дори ако накрая така или иначе финансирате.

Carvexia не участва в тези договори. Пазарът показва обяви и цени; кредит, лизинг и застраховка сключвате с банка, лизингодател или търговец, а условията са изцяло в техните документи.