Plug-in хибрид: сметката, която се прави преди покупката

Нормативният разход на plug-in хибрид се получава по различен начин от всяко друго задвижване. Измерват се две пътувания: едно със заредена батерия и едно с празна. От тях се образува претеглена средна стойност, а теглото идва от допускане за това какъв дял от километрите си такъв автомобил изминава на ток.

Това допускане го прави методът, а не купувачът. То е еднакво за всички автомобили от една и съща категория и затова е годно за сравнение на два автомобила. За въпроса колко ще разходва собственият ви автомобил обаче е безполезно — то описва среден шофьор, а такъв не съществува.

Собствената цифра се получава лесно и не трябва да се гадае. Две седмици записвайте колко са дълги пътуванията ви. Преброете километрите, които се побират в електрическия запас на ход, и ги разделете на всички километри. Резултатът е вашият дял и с него сами изчислявате разхода: дял по електрическата стойност плюс остатък по стойността за двигателя с вътрешно горене.

Честното описание на plug-in хибрид изисква две числа: разходът със заредена батерия и този с празна. Първото е добро, второто е по-лошо, отколкото при същия модел без хибридно задвижване — защото се возят няколкостотин килограма батерия, електрическа машина и силова електроника, без да допринасят с нищо.

Между тези две числа няма смислена средна стойност, защото никой шофьор не кара „средно“. Всеки ден е или ден със заредена батерия, или без, а разпределението на тези дни през годината е единствената величина, която има значение.

На практика това значи: попитайте продавача за двете стойности или ги установете сами при пробното каране. Едно пътуване с пълна батерия и едно с празна по същия маршрут казват повече за автомобила от всяка информация в обявата — и второто пътуване е по-показателното.

При plug-in хибрида размерът на батерията е по-маловажен от броя на зарежданията. Малък акумулатор, който се зарежда всяка вечер, дава през годината повече електрически километри от голям, който идва на ред веднъж седмично. Това е обратното на онова, което важи за чистия електромобил, а причината е проста: plug-in хибридът изпразва батерията си всеки ден, електромобилът — не.

От това следва какво място за паркиране стига. Plug-in хибридът не се нуждае от мощно зарядно устройство — нуждае се от такова, което е на разположение всяка вечер. Въпросът преди покупката затова не е колко бързо може да се зарежда, а дали автомобилът стои там, където има ток, и то редовно.

И от това следва кой не бива да купува такъв. Който може да зарежда само по пътя, плаща за малки количества енергия цената на обществена станция и прекарва време в това — за батерия, която след кратко разстояние отново е празна. Сметката в този случай не само че не излиза икономически, но е непривлекателна и откъм време.

Вграденото зарядно устройство на plug-in хибрида е малко, често еднофазно, а батерията побира малко. Двете си пасват: за малък акумулатор малка зарядна мощност е достатъчна, защото нощта е дълга. Капацитетът, разделен на зарядната мощност, дава броя часове, а при plug-in хибрида той остава в разумни граници на почти всеки контакт.

Зареждане с постоянен ток познават само малко модели plug-in хибриди и то рядко си струва. Силовата електроника на бързата станция е създадена за батерии, които побират многократно повече; таксите за сесия и за време, които съществуват според тарифата, се разпределят при малко количество енергия върху малко киловатчасове. За plug-in хибрида станцията на магистралата е структурно грешното място.

Това не е слабост, а следствие от конструкцията. Plug-in хибридът е създаден за паркомястото, а за магистралата има двигател с вътрешно горене. Който го ползва обратно, ползва двете задвижвания в най-лошата им точка.

Plug-in хибрид, който се използва както е предвидено, има проблем, който не пише в нито един проспект: двигателят му с вътрешно горене работи рядко, кратко и често студен. Точно това е профилът на работа, който най-много вреди на двигателя. Кондензна вода се събира в маслото и в ауспуха, гориво стига до стените на цилиндрите и разрежда масления филм и нито едно от тези явления не изчезва, докато двигателят не се затопли истински.

Към това се добавят частите, които се нуждаят от работна температура, за да се самопочистват. Филтърът за твърди частици се регенерира само при достатъчна температура на отработените газове; ако регенерацията непрекъснато се прекъсва, защото пътуването свършва, той продължава да се пълни. А гориво, което месеци наред стои в резервоара, остарява — при малък годишен пробег това не е теоретичен въпрос.

Затова планът за обслужване на plug-in хибрида е обвързан с време, а не само с километри. Автомобил, който се движи малко през годината, все пак има нужда от смяна на маслото, а който я отлага според пробега, спестява от погрешното място. При покупка на употребяван автомобил това се проверява в сервизната книжка: датата, не само пробегът.

Решаващият въпрос при употребявания plug-in хибрид е такъв, на който не може да се отговори директно, но който оставя следи. Първата е доставеният кабел за зареждане: кабел с чисти контакти и ненагъната опаковка рядко е работил. Кабел с протрита изолация и следи от употреба по щепсела е работил всяка вечер.

Втората следа е самият капак на гнездото за зареждане. Капак, отварян стотици пъти, го показва по уплътнението и по пантата; такъв, който за последен път е бил движен в деня на доставката, изглежда като нов, докато останалата част на автомобила не изглежда така. Контактите в гнездото също издават разликата между употреба и неупотреба.

Третата следа е дългосрочният дисплей в бордовия компютър. Накарайте да ви го покажат, без да е нулиран преди това — стойност, близка до разхода на същия модел с двигател с вътрешно горене, отговаря окончателно на въпроса. А четвъртата са спирачните дискове: автомобил, който много е рекуперирал, показва ръждив ръб по края на диска; такъв, който почти винаги е карал с двигателя с вътрешно горене, показва нормално износване.

Малката батерия губи в проценти приблизително колкото голямата, но в абсолютно изражение има много по-малък запас. Което при електромобила означава по-кратък етап, при plug-in хибрида означава, че електрическият участък през зимата се свива до малка част — а с него и делът, върху който е изградена цялата сметка.

Това се засилва от отоплението. Много модели plug-in хибриди отопляват купето изцяло или отчасти с топлината на двигателя; щом застудее, двигателят с вътрешно горене се включва, дори батерията да е пълна. Други отопляват електрически и така за кратко време изпразват малкия акумулатор. И двата пътя водят до това, че през януари се кара значително по-малко на ток, отколкото през юли.

Който иска честна годишна сметка, затова взема два дяла: един за топлата половина на годината и един за студената. Средната стойност от двата е осезаемо под онова, което подсказва летен тест — и точно тази разлика е причината много собственици на plug-in хибриди да докладват различно число от очакваното.

Има случаи, в които сметката излиза ясно. Домакинство с един автомобил, кратки ежедневни маршрути и контакт при паркомястото, което няколко пъти в годината изминава дълъг път в район с рядка зарядна инфраструктура. Автомобил, който трябва да тегли ремарке, за което електрическият запас на ход така или иначе не стига. Регион със сурови зими и дълги разстояния.

Онова, което липсва в този списък, е причината, поради която plug-in хибридите често се купуват: данъчно или пътнотранспортно предимство. Как се третират автомобилите в екологична зона, кой може да влиза в центъра на града и при какви условия, определя съответният град или съответната държава. Тези правила се променят по-често от всеки друг аргумент за покупка и по правило се променят във вреда на автомобилите, които вече са купени.

Затова ясният съвет: купувайте plug-in хибрид заради своя профил на каране, а не заради някаква уредба. Задължителната информация за действащата днес уредба дава градът или компетентният орган на държавата и тя важи днес. Автомобила ще карате още няколко години.

Който отговори честно на тези три въпроса, не се нуждае от сравнителен тест. Отговорите дават сметката, а сметката дава решението.