Преминете към съдържанието
Обратно към ръководствата

Покупка

Ръжда: къде се появява първо и къде решава

9 мин. четене

Ръждата е единствената болест на автомобила, която се вижда, преди да стане скъпа — стига да погледнете на правилното място. Местата са почти при всички автомобили едни и същи, защото произтичат от конструкцията, а не от марката.

Два вида ръжда, само единият е скъп

Повърхностната ръжда е тънък кафяв слой върху гола стомана, който се образува, щом лакът или покритието е нарушено. По долната част на автомобила, по винтовете, по спирачния диск и по частите на осите това е нормално и не казва нищо за състоянието на автомобила. Автомобил, чийто под е равномерно кафяв, не е автоматично проблемен.

Вторият вид е процесът на проядане: стоманата губи сечение, материалът се разслоява на пластове и в един момент под кафявото вече няма ламарина. Познава се по това, че ръждата има структура — набраздена, надиплена, на пластове — и по това, че може да се вдлъбне с отвертка или дори само с палеца.

Практичната граница между двата вида е проста: каквото може да се изчетка и консервира, е козметика. Каквото поддава, е същинска материя. Разликата между двете не е в цвета, а в натиска на един пръст.

Откъде започва

Ръждата започва там, където стои вода и където замърсяването задържа влагата. При почти всеки автомобил това са едни и същи места и те могат да се обходят в един кръг около автомобила:

  • Ръбовете на арките на колелата, отвътре и отвън — там ударите от камъчета попадат на фалц, в който се събира солена кал.
  • Краищата на праговете пред и зад колелата и местата за поставяне на крика.
  • Долните ръбове на вратите и на задния капак, особено отвътре при дренажните отвори.
  • Дъното на багажника под постелката и нишата за резервната гума, която действа като събирателен басейн.
  • Краищата на предното и задното стъкло под уплътнението, често видими едва като мехурче в лака.
  • Всички фалцове: ръбът на капака на двигателя, шевът на калника, преходът между страничната част и тавана.
  • Под пластмасовите облицовки и декоративните лайстни, където влагата влиза и вече не излиза.

Къде решава

За техническия преглед и за безопасността не е важно колко ръжда има, а къде е. Носещите части са отделна категория: праговете, подът на каросерията, надлъжните греди, всички точки на закрепване на осите и подрамниците, закрепванията на предпазните колани и гнездата на пружините.

На тези места проядането не е предмет на пазарлък, а причина да оставите автомобила. Професионалният ремонт там означава изрязване, заваряване и ново консервиране — работа, която при по-стар автомобил редовно струва повече, отколкото самият автомобил. Ако е замазана с кит и боядисана, тя не е ремонт, а отлагане.

Разграничението е важно и защото важи в обратната посока: проядан калник е неприятен и може да се замени. Проядана опорна чашка на пружината не е нито просто неприятност, нито лесна за подмяна.

Спирачни тръбопроводи и опорни чашки на пружините

Две детайла заслужават отделен абзац, защото отказът им се проявява веднага. Първият са спирачните тръбопроводи. Те обикновено минават по долната част на автомобила, често в държачи, в които се натрупва замърсяване. Тръбопровод, в който ръждата е започнала, първоначално продължава да издържа работното налягане — до онова спиране, при което вече не издържа. При техническия преглед силната корозия по спирачните тръбопроводи е причина за забележка, а не само за препоръка.

Вторият е гнездото на пружината. Ако винтова пружина се счупи в долния си край, защото опорната чашка поддава или самата пружина е корозирала, свободният край може да достигне до гумата. Затова при всеки автомобил, дошъл от регион със зимно посипване на пътищата, към огледа спада поглед към опорните чашки на пружините и към долните навивки на пружините — с лампа, през арката на колелото.

Защо идва отвътре

Почти всяка сериозна ръжда по каросерията започва отвътре. Кухините са консервирани от завода, но консервацията остарява, а дренажните отвори, които трябва да пускат водата навън, се запушват от листа, остатъци от восък и замърсяване. След това в кухина, която отвън е безупречно боядисана, стои вода.

Вторият източник са водните пътища, които нямат нищо общо с ръждата, докато не се запушат: отводнителните канали на люка, оттоците под предното стъкло, уплътненията на вратите. Третият е ремонтът след ПТП: където ламарина е заварявана или изправяна, заводското покритие е прекъснато и ако кухината след това не е била консервирана наново, ръждата започва оттам.

Затова най-полезният въпрос при огледа не е „има ли автомобилът ръжда“, а „къде е работено“. Различната дебелина на лаковото покритие, следите от пръскане върху уплътненията, фалц без заводски шев и винтове с усукани краища на лака са признаците за това.

Алуминият не ръждясва, но корозира

При автомобили с алуминиеви части — капаци, врати, цели каросерии — няма кафяво разцъфтяване. Вместо това се виждат белезникаво-сиви, прахообразни места и мехурчета в лака, които се образуват отдолу. Често започва там, където се срещат стомана и алуминий: винтове, нитове, панти. Два различни метала плюс влага образуват галванична двойка и по-неблагородният отстъпва.

Ремонтът е друг свят в сравнение със стоманата: алуминият се заварява по различен начин, изисква друг инструмент и в много сервизи — отделно работно място, за да не попадне стоманен прах. Който купува автомобил с алуминиева каросерия, предварително изяснява кой сервиз в обозрима близост изобщо го прави.

Огледът: ред и инструменти

Нужно е малко, но това малко наистина е нужно: ярка лампа, малко огледало или телефон с предна камера за местата зад ламарината, кърпа и чисти ръце. Всичко останало е удобство.

Редът, който се е доказал: първо обиколка на височина на очите по всички фалцове и ръбове, после клякане при праговете и арките на колелата, после изпразване на багажника и нишата за резервната гума, после отваряне на вратите и оглед на долните ръбове отвътре и накрая — ако е възможно — на подемник. Половин час на подемника заменя всяко предположение.

И използвайте пръстите. Фалц, който се усеща грапав там, където трябва да е гладък, е по-показателен от всяка снимка. Тестът с магнит казва малко при съвременни автомобили с пластмасови калници и алуминиеви части; палецът казва повече.

Прясната защита на дъното е повод да попитате

Равномерно напръскано в черно дъно при десетгодишен автомобил не е автоматично тревожен знак — много собственици наистина го консервират превантивно, а в региони със зимно посипване на пътищата това е разумно. Винаги обаче си струва да се попита, защото същият слой скрива онова, което е под него.

Какво се прави тогава: гледа се по краищата, където слоят свършва, и там се търсят мехури и олющвания. Черна маса, която стои върху изпъкналост, често има отдолу изпъкналост от ръжда. И се задава въпросът има ли фактура за това — сервиз, който консервира, обикновено документира състоянието преди това.

Какво променят произходът и климатът

Автомобилите от региони, където през зимата се посипва със сол, остаряват по-бързо в долната си част, отколкото автомобилите от сухия юг. Близостта до морето действа в същата посока: солеността на въздуха стига и до места, до които никога не е стигала посипаната сол. Това е една от причините да си струва погледът отвъд границите при покупка на употребяван автомобил — и една от причините той да не струва нищо без собствен оглед.

Автомобил от юга може да носи други теми: втвърдени гумени части, напукани табла, климатик с много часове работа. Ръждата е един критерий сред няколко, но тя е с най-неприятните последствия.

Който търси из цяла Европа, затова планира огледа на място — сам или чрез сервиз близо до автомобила. Пътуването дотам излиза по-евтино от един праг.

Подходящи от наличността

Още статии