Уолбокс у дома: какво дава и какво изисква

Уолбоксът не зарежда. Зарядното устройство е в автомобила — бордовото зарядно, което изправя променливия ток и го подава към батерията. Уолбоксът доставя този променлив ток, наблюдава връзката и съобщава на автомобила през тънък управляващ проводник колко ток може да тегли. Повече от това не е, и именно затова границата почти никога не е уредът на стената.

Колко мощност стига до автомобила, се получава от напрежение по ток по брой на фазите. Битовият контакт води една фаза с 230 волта и е натоварваем продължително с около десет ампера — от това стават добри два киловата. Трифазно свързване с 400 волта и 16 ампера на фаза дава единайсет киловата, с 32 ампера — двайсет и два. Между контакта и трифазния уолбокс има следователно грубо фактор от пет до десет.

Втората разлика е продължителното натоварване. Битовият контакт е изграден за кратки пикове, не за десет часа близо до номиналното натоварване. Уолбоксът е проектиран точно за това: той измерва температурата на контактите си и намалява тока, преди някъде да се затопли.

Първият въпрос не е колко силен може да бъде уолбоксът, а колко силно може да зарежда автомобилът. Бордовото зарядно е компонент с фиксирана мощност. Много автомобили приемат трифазно единайсет киловата, някои само еднофазно, отделни — до двайсет и два. Уолбокс с двайсет и два киловата при автомобил, който зарежда еднофазно, зарежда еднофазно — парите за по-голямата кутия са похарчени, без да се промени нещо.

Еднофазното зареждане има втора уловка: несиметричното натоварване. Когато ток тегли само една от трите фази, това натоварва местната мрежа неравномерно. Операторите на мрежата затова ограничават допустимото еднофазно продължително натоварване. Коя стойност важи, пише в техническите условия за присъединяване на оператора на мрежата, а не в брошурата на уолбокса.

На практика това означава: който зарежда трифазно, получава батерия със среден размер пълна за една нощ, без да се замисля. Който зарежда еднофазно, пресмята — капацитетът, разделен на мощността на зареждане, дава броя на часовете, плюс около една десета за загубите в зарядното и в кабела. За пътувания до работа и това често стига, за голяма батерия от десет процента до пълна вече не стига за една нощ.

Между разпределителното табло и паркоместото има кабел и неговото сечение определя какво е възможно. Единайсет киловата изискват петжилен захранващ кабел със собствена защита; на по-дълги разстояния сечението трябва да расте, защото иначе по пътя спада твърде много напрежение. При къща с гараж в другия край на имота най-скъпата позиция не е уолбоксът, а изкопът.

Втората граница е общата присъединена мощност на къщата. Печка, бойлер, термопомпа и уолбокс не могат да работят едновременно на предела. Управлението на натоварването решава това: то измерва тока на присъединяването и намалява уолбокса, щом други консуматори поемат повече. То струва допълнително и в много случаи спестява усилването на присъединяването, което е многократно по-скъпо.

Който иска оферта, спестява време, ако предостави веднага тези данни:

Всяко зарядно съоръжение се нуждае от дефектнотоков защитен прекъсвач. Разликата спрямо останалата домашна инсталация е във вида на повредата: автомобил с междинен кръг за постоянен ток може при повреда да създаде гладък постоянен ток на утечка. Обикновен прекъсвач от тип A не го разпознава — и може от него дори да стане нечувствителен към повредите, които иначе вижда.

Затова към уолбокса принадлежи или защитен прекъсвач от тип B, или тип A заедно с откриване на постоянен ток на утечка, което реагира в милиамперовия диапазон. Много уолбокси вече носят това откриване; тогава отвън стига тип A. Това не е подробност за брошурата, а точката, в която една инсталация бива приета, или не.

Към това идва отделен автоматичен прекъсвач за всяко зарядно съоръжение и проверката на защитния проводник. Който сам свърже уолбокс към съществуващ кабел за печка, веднъж спестява пари и при щета губи застрахователното покритие. Приемането от вписан инсталатор е доказателството, че инсталацията отговаря на съвременното техническо ниво.

Зарядното съоръжение подлежи на уведомяване към оператора на мрежата, а над определена мощност — и на съгласие. Къде е този праг и кой формуляр важи, определя местният оператор на мрежата; той е и инстанцията, която приема съобщението. По правило това поема изпълняващият инсталатор, защото за целта трябва да е вписан в регистъра на инсталаторите.

Обработката отнема седмици, не дни — това е порядък, а не обещание. Който поръча уолбокса едва за датата на доставка на автомобила, зарежда първите седмици от контакта. Поръчайте го, когато е подписан договорът за покупка, не когато автомобилът е пред вратата.

Програми за подпомагане има според държавата, кантона, общината, а понякога и при самия оператор на мрежата. Те се променят често и много от тях изискват заявлението преди началото на инсталацията — последващо заявление се отхвърля, колкото и да е основателно. Затова тук няма сума, а последователност: първо проверете дали има програма, после подайте заявление, после строите.

В жилищна сграда с много ползватели уолбоксът рядко е технически проблем и почти винаги е организационен. Наемателите и собствениците на жилища имат в няколко европейски правни системи право да изградят зарядно съоръжение за своя сметка. До къде стига това право и какви срокове важат, се различава; меродавно е правото по местонахождението на имота, а информация дава компетентната консултация за наематели или собственици.

Технически си заслужава погледът към основната инсталация. Достатъчно оразмерен вертикален захранващ кабел с управление на натоварването за всички паркоместа е веднъж скъп и после е евтин за всяко следващо присъединяване. Който първи накара да се положи отделен кабел, заема при обстоятелства присъединената мощност, която по-късно ще липсва на всички — и съседите плащат за това.

Третият въпрос е отчитането. Собствен метрологично проверен електромер за всяко паркомясто разделя чисто тока за зареждане от общия ток и прави по-късните дискусии излишни. Без него плаща общността и това трае точно дотогава, докато дойде вторият автомобил.

Финансовото предимство не може да се посочи тук като сума, защото цените на тока се различават според държавата, доставчика и тарифата и се променят непрекъснато. Структурата обаче е навсякъде една и съща: у дома плащате цената на киловатчас по вашата битова тарифа и нищо друго. По пътя плащате цената на киловатчас на доставчика на зареждане, според тарифата — такса за сесия или за време, а при чужда колонка допълнително и надбавка за роуминг. Заместете със собствената си тарифа и сметката излиза вярна за вас.

Втората печалба е времето и тя се подценява. Автомобил, който така или иначе стои през нощта, зарежда във време, когато никой не чака до него. Пътят до колонката, чакането, търсенето на свободно място — всичко това отпада, и то във всеки ден от годината.

Третата печалба засяга батерията. Зареждането с единайсет киловата означава нисък C-rate, малко отделна топлина и равномерен ток. Който зарежда у дома, може освен това да остави границата на зареждане на осемдесет процента и да зарежда докрай само преди дълги пътувания. Това е най-щадящото третиране, възможно в ежедневието — и при препродажба след няколко години то може да се види в остатъчния капацитет.

Редът е по-важен, отколкото изглежда. Който първо купува и после пита къде ще зарежда, вече е изключил най-скъпия от всички отговори. Пет въпроса стигат:

Нито един от тези въпроси не изисква специалист и на петте може да се отговори за една вечер. Който ги остави открити, затова не решава по-различно — решава само по-късно, и тогава автомобилът вече е пред вратата.