Ремък или верига на ангренажа: какво е важно при покупка

Колянният вал се върти, защото буталата го въртят. Разпределителният вал отваря клапаните. И двата трябва да се въртят в твърдо съотношение един към друг — при четиритактов двигател разпределителният вал се върти със скорост, равна на половината от тази на колянния, и то не приблизително, а с точност до няколко градуса. Тази връзка се осъществява или от ангренажен ремък, или от ангренажна верига.

Ремъкът е подсилен пластмасов колан със зъби, който работи на сухо по зъбни колела и се държи опънат от обтяжна ролка. Веригата е звенеста верига от стомана, която работи в моторното масло, води се по пластмасови водачи и се опъва от хидравличен обтегач, който получава налягането си от маслената система.

От това следва всичко останало. Ремъкът е износваща се част с краен срок: сменя се, преди да се скъса. Веригата не е част за поддръжка, но не е и вечна — тя се удължава, а обтегачите и водачите ѝ се износват. Разликата не е „издържа или не издържа“, а „планирано или без предупреждение“.

За ангренажния ремък производителят посочва две граници: пробег и време. Важи това, което настъпи първо. Времевата граница е онази, която се пропуска — автомобил, който е карал малко осем години, има осемгодишен ремък, а пластмасата остарява независимо от това дали се върти. Кои стойности важат за определен двигател, е посочено в сервизния план; два двигателя от една и съща серия могат да имат различни.

Смяната на ремък никога не е само ремъкът. Заедно с него се сменят обтяжната и водещите ролки, защото лагерите им имат зад гърба си същото време, а заклинил лагер унищожава новия ремък за кратко време. Където водната помпа се задвижва от ангренажния ремък — така е при много, но не при всички двигатели —, тя се добавя, защото повредата ѝ повлича същия ремък, а работата така или иначе е една и съща.

Фактура, на която пише само „сменен ангренажен ремък“, е затова половин информация. Пълната посочва дата, пробег и вложените части поотделно.

Ангренажната верига се удължава не защото стоманата се разтяга, а защото болтовете и втулките на всяко звено се износват. Сто звена с луфт от части от милиметъра всяко дават заедно достатъчно, за да изместят разпределителния вал спрямо колянния. Обтегачът компенсира това, докато ходът му свърши.

Две неща се чуват, преди да се стигне дотам. Първото е кратко метално тракане през първите секунди след студен старт: хидравличният обтегач се е изпразнил през нощта и хлабавата верига удря във водача си, докато се изгради налягането на маслото. Второто е тракане, което следва оборотите и вече не изчезва.

Третият признак е в паметта за грешки. Управляващият блок сравнява сигналите на датчиците на колянния и на разпределителния вал и записва грешка, когато положението вече не съвпада — на ясен език най-често съобщение за корелация. То може да идва и от регулатор на фазите на газоразпределението или от датчик; веригата е най-скъпата от възможните причини и затова тази, която първо искате да изключите.

Когато ремъкът се скъса или веригата прескочи, разпределителният вал спира, а колянният продължава да се върти. Дали от това следва повреда на двигателя, зависи от едно-единствено конструктивно решение: делят ли клапаните и буталата едно и също пространство, само в различно време, или не. В първия случай — който при съвременните двигатели с висока степен на сгъстяване е нормалният — буталото удря отворените клапани.

Последицата вече не е ремък, а цилиндрова глава: огънати клапани, често повредени водачи, в лошия случай бутало с повреди. Разликата между планираната смяна и повредата затова не е надбавка от няколко процента, а друг порядък.

Дали определен двигател е от онези, при които клапаните и буталата не се срещат, не може да се изведе от работния обем или от годината на производство. Това е посочено в сервизните данни за точно този код на двигателя и информацията си струва едно обаждане, преди просрочен ремък да бъде отхвърлен като аргумент в пазарлъка.

Трета конструкция вече е достатъчно разпространена, за да я познавате: мокрият ангренажен ремък, работещ в масло. Той е в маслената камера и задвижва според двигателя разпределителния вал, маслената помпа или и двете. Идеята зад това е по-малкото триене в сравнение с верига при подобна височина на конструкцията.

Цената за това е зависимост от маслото, която при сухия ремък я няма. Ремък в масло е проектиран за определена спецификация на маслото; грешно или твърде дълго карано масло атакува материала. Това, което се отделя при това, не остава в ремъчното задвижване, а пътува с маслото — и ситото на маслената помпа е мястото, където се събира. От проблем с ремъка тогава се получава проблем с налягането на маслото.

На практика за покупката това означава: при двигател с мокър ремък видът масло и интервалът на смяна не са второстепенни, а част от въпроса за ремъка. Фактурите на предишния собственик трябва да посочват спецификацията, а не само думата „смяна на масло“.

Печатът в сервизната книжка е указание, а не фактура. Който е платил смяна на ремък, има и документ за това, а на него пише повече от името на сервиза.

Дължима смяна на ремъка не е недостатък, а краен срок. Въпреки това тя влиза в цената, защото предстои на купувача и защото размерът ѝ може да се установи: едно обаждане до сервиз с код на двигателя и година на производство е достатъчно за калкулация на разходите, която върши работа като доказателство. Доказателството мести цената; твърдението — не.

Обратно, наскоро сменен ремък с пълна фактура е аргумент на продавача и то основателен. Който продава, прилага документа към обявата, вместо да го търси при запитване.

А при веригата: тракане, което продължава повече от миг, не е позиция за пазарлъка, а причина да прекратите огледа и да разгледате друг автомобил — освен ако има калкулация на разходите и цената вече е формирана според нея.