Охлаждаща течност и прегряване: какво показва уредът

Двигателят с вътрешно горене превръща в движение само част от енергията на горивото; голяма част става топлина и тя трябва да се отведе. Охлаждащата течност я поема в главата на цилиндрите и в блока на двигателя, помпа я изпраща към радиатора в предната част на автомобила и там тя отдава топлината на въздуха. Термостат решава дали течността ще мине през радиатора, или ще остане в малкия кръг, за да се загрее двигателят бързо. Чрез топлообменника на отоплението същата верига затопля и купето.

Охлаждащата течност е нещо повече от вода. Концентратът, най-често на основата на гликол, понижава точката на замръзване и повишава точката на кипене. Добавките предпазват алуминия, чугуна, медта и уплътненията от корозия и отлагания и смазват уплътнението на водната помпа. В загрято състояние веригата е под налягане, което допълнително повишава точката на кипене; затова капачката на разширителния съд е клапан, а не обикновена запушалка.

Електромобилите и хибридите също имат охладителни кръгове — за батерията, силовата електроника и двигателя. Те се обслужват по плана за поддръжка на производителя. Тази статия остава при двигателя с вътрешно горене.

Охлаждащите течности се различават по-малко по гликола, отколкото по добавките за защита от корозия. По-старите видове работят с неорганични вещества като силикати, по-новите с органични киселини, а между тях има смесени форми. Всеки вид е съобразен с материалите на определени двигатели, а производителите го одобряват по собствен стандарт. Кой е той, пише в ръководството на автомобила.

Цветът не помага. Той е багрило, което всеки производител избира по свое усмотрение; две еднакво оцветени течности може да са химически различни, а две различно оцветени — еднакви. Който доливе по цвят, гадае.

Смесването е лошо по две причини. Някои добавки не се понасят и се утаяват на люспи или образуват гел, който запушва тръбичките на радиатора и топлообменника на отоплението. А дори нищо да не се утаи, защитните вещества се разреждат взаимно, докато никое не остане в количеството, за което е предвидено. При спешност чистата вода докарва автомобила до сервиза; след това се измерва защитата срещу замръзване и веригата се привежда отново към правилния вид и правилното съотношение.

Охлаждащата течност остарява, защото добавките се изразходват. Някои производители предписват смяна по време или пробег, други не; меродавен е планът за поддръжка на автомобила.

Охладителната верига е затворена. Нивото в разширителния съд се колебае с температурата, но не пада в продължение на седмици. Ако все пак пада, охлаждаща течност отива някъде и въпросът е само дали навън или навътре.

Навън е по-безобидният случай, защото се вижда: капки под автомобила, бели или цветни корички по маркучите, скобите, радиатора или водната помпа, сладникав мирис след пътуване. Неуплътнен топлообменник на отоплението се показва вътре — влажен килим при краката, стъкла, които се замъгляват мазно. Охлаждащата течност е отровна и заради сладкия си вкус опасна за животни; локвите се попиват.

Навътре е по-сериозният случай. Нехерметична гарнитура на главата на цилиндрите или напукана глава пропуска охлаждаща течност в горивната камера или в маслото, а при много дизелови двигатели вътрешно може да изтича и охладителят на рециркулацията на отработените газове. Знаците са бял, сладникаво миришещ дим от ауспуха дори при загрят двигател, мехурчета в разширителния съд при работещ двигател, верига, която е под налягане, макар двигателят да е студен, и в най-лошия случай светлокафява, кремообразна емулсия в маслото. Това е находка за сервиза; сервизът може да установи отработени газове в охлаждащата течност с прост тест.

Препаратите за запушване на течове, изсипани в радиатора, са временно решение при малък външен теч, а не ремонт. Те могат да запушат същите фини канали като утаена охлаждаща течност.

Водната помпа при много двигатели се задвижва от ангренажния ремък, при други от поликлиновия ремък или електрически. Тя се износва в лагера и уплътнението: помпа, която овлажнява през контролния отвор или шуми, предвещава края си. Където е на ангренажния ремък, при смяната на ремъка обикновено се сменя и тя, защото работата е същата, а нехерметична помпа поврежда новия ремък.

Термостатът може да откаже по два начина. Ако остане отворен, двигателят се загрява само бавно или никога както трябва: индикаторът остава ниско, отоплението е хладко, разходът расте. Това е досадно, но не е спешно. Ако остане затворен, охлаждащата течност не стига до радиатора и двигателят прегрява бързо, често още в първите километри. При някои двигатели термостатът е електронно управляван и се обажда чрез паметта за грешки.

Вентилаторът има класическа картина на неизправността. По магистралата през радиатора минава достатъчно насрещен въздух и всичко е неприметно. В задръстване или на светофар този въздушен поток липсва и електрическият вентилатор трябва да се включи. Ако не тръгне, температурата се покачва точно там, където карате бавно, и пада отново щом потеглите. Причини са моторът на вентилатора, реле, предпазител или управлението. Подобно действа радиатор, чиито ламели отвън са запушени с насекоми и листа.

След всяка работа по веригата тя трябва да се обезвъздушава. Въздушен мехур в главата на цилиндрите или в кръга на отоплението води до прегряване на място, където сензорът не усеща нищо, и до отопление, което остава студено.

При много автомобили индикаторът за температурата е нарочно успокоен: стрелката стои в широк диапазон по средата, за да не тревожат никого нормалните колебания. Обратното означава, че стрелка, която видимо се издига над средата, вече показва явно отклонение. Много автомобили допълнително сигнализират с червена предупредителна лампа или текст на дисплея.

Ако индикаторът се покачва, без още да е в червената зона, намалете натоварването. Климатикът изключен, отоплението на най-високата степен и вентилаторът на пълно: топлообменникът на отоплението е втори, малък радиатор и така изтегля топлина от двигателя, дори в купето да стане неприятно. Без пълен газ, без изкачване с ремарке и в задръстване по-добре оставяйте разстояние, отколкото непрекъснато да потегляте.

Ако индикаторът достигне червената зона или светне червената предупредителна лампа, спрете, щом е безопасно, и загасете двигателя. Продължаването рискува изкривена глава на цилиндрите и изгоряла гарнитура — щети, които от един маркуч правят цял двигател. И дори след това всичко да изглежда нормално, двигател, който е прегрял, трябва да отиде в сервиз: причината не е изчезнала само защото стрелката отново е по средата. Дотогава важи:

Охладителната верига е сред областите при огледа, които издават много и изискват малко инструменти. Предпоставката е студен двигател. Помолете продавача да не кара автомобила преди посещението ви — това помага и при студения старт, а двигател, който при пристигането ви вече е топъл, заслужава въпрос.

След това погледнете разширителния съд: нивото е между маркировките, течността е бистра и равномерно оцветена. Кафеникава кал, маслен филм на повърхността или тъмни ръбове в съда сочат към масло в охлаждащата течност. Блестящи частици или трохи може да идват от препарат за запушване на течове и тогава някой е имал теч, който не е искал да ремонтира.

Капачката за масло показва другата посока: светлокафяв, кремообразен налеп от долната ѝ страна може да означава охлаждаща течност в маслото. Но той възниква и от кондензна вода при автомобил, който кара само къси разстояния, и затова е признак, а не доказателство. При пробното пътуване индикаторът достига нормалния си диапазон и остава там, отоплението става наистина горещо, а след пътуването в моторното отделение не мирише сладникаво. Бялата пара от ауспуха в студена утрин е нормална; белият дим при загрят двигател не е.

И в документите: смяна на охлаждащата течност, където планът за поддръжка предвижда такава, а при двигатели с ангренажен ремък — водната помпа при последната смяна на ремъка. Ако останат съмнения, тестът за отработени газове в охлаждащата течност е малък разход, мерено с онова, което изключва.